Музейът на Джахит Сыткы Таранджи — къщата на поета, издигната от черния камък на Диярбакър
В историческия квартал Сур в Диярбакър, на няколко крачки от Голямата джамия, се издига двуетажна къща от базалт, построена през 1733 г. В стените ѝ през 1910 г. се ражда Джахит Сыткы Таранджи — един от най-фините лирици в турската поезия на XX век. Днес това място се нарича Музей на Джахит Сыткы Таранжи. Сградата е отворена за посетители от 1973 г. и съхранява 152 лични вещи на поета и неговото семейство. Музеят на Джахит Сыткы Таранжи не е просто къща-музей: това е модел на традиционно диярбакърско жилище от XVIII век, където четирите крила около квадратния двор съответстват на четирите сезона, а самата архитектура разказва за ритъма на живота в този град през вековете.
История и произход Музей на Джахит Сыткы Таранджи
Джахит Сыткы Таранджи е роден на 2 октомври 1910 г. в Диярбакър, в най-голямата стая на лятната част на тази къща — така наречената başoda („главна стая“). Поетът прекарва тук детството и младостта си, а след това се премества в Истанбул. Той живее 46 години и умира през 1956 г. Поезията му се отличава с особена интимност и фин лиризъм; сборниците с стихове, издадени приживе и посмъртно, съставляват важна страница в историята на съвременната турска литература.
Самата сграда е построена през 1733 г. — тоест към момента на раждането на Таранджи тя вече е била на почти два века. Строителният материал е базалт, от който е изграден целият исторически Диарбекир. Този черен вулканичен камък придава на целия стар град особен суров облик, неподобен на никой друг турски град.
След смъртта на поета къщата стояла празна и постепенно запустявала. През 1973 г. Министерството на културата на Турция я придобило. След реставрационни работи на 29 октомври 1973 г. – в деня на 50-годишнината от провъзгласяването на Турската република – къщата била открита като мемориален музей. Изборът на датата е символичен: денят на раждането на Републиката става едновременно и ден на раждането на музея.
През 2003 г. сградата претърпя още една реставрация. Следващата мащабна реставрация и обновяване на експозицията се състояха през 2011–2012 г.: работата започна на 1 май 2011 г. и приключи на 1 август 2012 г. Обновеният музей отвори врати на 18 май 2012 г. — в Международния ден на музеите. В музея се съхраняват 152 експоната: лични вещи на поета, семейни предмети от бита, документи и фотографии.
Архитектура и какво да се види
Самата сграда на музея е паметник – образец на традиционна жилищна къща от Диарбекир от XVIII век. Отвън тя е невзрачна: тъмни базалтови стени, затворен от улицата двор, минимална украса на фасадата. Но щом влезете в двора – се разкрива друга логика на пространството.
Архитектурата на четирите сезона
Сградата се състои от четири симетрични крила, разположени около квадратен двор. Всяко крило съответствало на определен сезон: северното се използвало през лятото, източното – през пролетта, южното – през зимата, западното – през есента. Това не е просто поетична метафора: ориентацията на стаите спрямо слънцето е била внимателно обмислена, за да се осигури комфортен микроклимат през всяко време на годината. Подобна система за организация на жилищното пространство се нарича в традиционната турска архитектура „четирисезонна къща“ (dört mevsimlik ev) и е ярък пример за климатична архитектура много преди появата на това понятие.
Başoda — главната стая
В лятната (северна) секция на втория етаж се намира башода — главната стая на къщата. Пред нея се намира айван с двойна арка — открита галерия, традиционна за анатолийското жилищно строителство. Именно в Başoda се е родил поетът — това е най-просторната и парадна стая в сградата, която в традиционните къщи е била предназначена за посрещане на гости и важни семейни събития.
Кухня, хамам и 14 стаи
Кухнята е разположена в североизточния ъгъл, оформен като айван. В югозападния ъгъл се намира хамамът (банята). Общо в сградата има 14 стаи с различни размери, килер и тоалетна. Двуетажната структура на лятната секция е най-представителната част на къщата: именно тук са съсредоточени повечето експонати и са възстановени интериорите от епохата.
Експозиция: вещи на поета
152 предмета във витрините и на рафтовете – това не са монументални реликви, а интимни свидетели на живота: писалката, книгите, очилата, ръкописите, семейните фотографии, дрехите, личните писма. Музеят умишлено пресъздава атмосферата на обитаван дом, а не на официален мемориал. Посетителят се чувства като гост, а не като турист пред витрина.
Интересни факти и легенди
- Чахит Ситки Таранчи е живял само 46 години (1910–1956). Неговото стихотворение „Otuz Beş Yaş“ („Тридесет и пет години“), написано през 1946 г., се счита за едно от най-известните произведения на съвременната турска поезия за възрастта и времето.
- Музеят отвори врати на 29 октомври 1973 г. – точно на 50-годишнината от създаването на Турската република. Това съвпадение беше избрано умишлено: литературното наследство на Таранджи се разглеждаше като част от културния фундамент на новата държава.
- Сградата е построена през 1733 г. – тоест тя е почти два пъти по-стара от самия поет и повече от два пъти по-стара от Турската република. Три века базалтови стени пазят слоеве от история, които далеч надхвърлят рамките на съдбата на един човек.
- Традиционното разпределение на „четирите сезона“ с отделни крила за зима, пролет, лято и есен отразява климатично обмисления подход към жилището, характерен за анатолийските градове с резки сезонни температурни колебания.
- До Музея Таранджи в Диарбекир се намира още една подобна къща-музей — Ziya Gökalp Müzesi, посветена на основателя на турския национализъм. И двете сгради са от базалт, и двете са от XVIII век, и двете се намират в квартал Сур.
Как да стигнете
Музеят се намира в историческия квартал Сур в Диарбекир, близо до Голямата джамия (Ulu Cami). Летището в Диарбекир (DIY) приема директни полети от Истанбул, Анкара и Измир. От летището до центъра – с такси около 15–20 минути или с градски автобус. Квартал Сур е достъпен пеша от центъра; паркирането при базалтовите порти е трудно — по-добре е да оставите колата в центъра и да отидете пеша.
От други градове в Югоизточна Анадола – Газиантеп, Шанлъурфа, Батман – има редовни автобуси. Автогарата в Диарбекир е свързана с центъра чрез долмуши и маршрутки.
Съвети за пътуващите
Музеят е отворен от вторник до неделя; в понеделник е затворен. Проверете работното време предварително. Входът е платен, но символичен. Разглеждането отнема 45–60 минути; ако ви интересува самата архитектура на двора — можете да прекарате тук повече време.
Съчетайте посещението в музея с разходка из Сур: Голямата джамия (Ulu Cami), Джамията на Бехрам-паша (Behram Paşa Camii), Музеят на Зия Гьокалп (Ziya Gökalp Müzesi) – всички са на пешеходно разстояние. Базалтовите улички на Сур са особено красиви при залез слънце, когато черният камък придобива златист отблясък.
Обикновено е разрешено да се снима в музея, но попитайте персонала за потвърждение. Ако се интересувате от турска поезия, опитайте се да прочетете няколко стихотворения на Таранджи преди пътуването: преведените стихове ще ви помогнат да усетите пространството по различен начин. Музеят на Джахит Сыткы Таранджи е място, където базалтовите стени и съдбата на лирика се преплитат, създавайки образ на Диярбакър, който не може да се намери в нито един пътеводител.