Музеят „Джахит Сыткы Таранджи“ в Диарбекир

Диярбакър ЗабележителностиМузеят „Джахит Сыткы Таранджи“ в Диарбекир

Музейът на Джахит Сыткы Таранджи — къщата на поета, издигната от черния камък на Диярбакър

В историческия квартал Сур в Диярбакър, на няколко крачки от Голямата джамия, се издига двуетажна къща от базалт, построена през 1733 г. В стените ѝ през 1910 г. се ражда Джахит Сыткы Таранджи — един от най-фините лирици в турската поезия на XX век. Днес това място се нарича Музей на Джахит Сыткы Таранжи. Сградата е отворена за посетители от 1973 г. и съхранява 152 лични вещи на поета и неговото семейство. Музеят на Джахит Сыткы Таранжи не е просто къща-музей: това е модел на традиционно диярбакърско жилище от XVIII век, където четирите крила около квадратния двор съответстват на четирите сезона, а самата архитектура разказва за ритъма на живота в този град през вековете.

История и произход Музей на Джахит Сыткы Таранджи

Джахит Сыткы Таранджи е роден на 2 октомври 1910 г. в Диярбакър, в най-голямата стая на лятната част на тази къща — така наречената başoda („главна стая“). Поетът прекарва тук детството и младостта си, а след това се премества в Истанбул. Той живее 46 години и умира през 1956 г. Поезията му се отличава с особена интимност и фин лиризъм; сборниците с стихове, издадени приживе и посмъртно, съставляват важна страница в историята на съвременната турска литература.

Самата сграда е построена през 1733 г. — тоест към момента на раждането на Таранджи тя вече е била на почти два века. Строителният материал е базалт, от който е изграден целият исторически Диарбекир. Този черен вулканичен камък придава на целия стар град особен суров облик, неподобен на никой друг турски град.

След смъртта на поета къщата стояла празна и постепенно запустявала. През 1973 г. Министерството на културата на Турция я придобило. След реставрационни работи на 29 октомври 1973 г. – в деня на 50-годишнината от провъзгласяването на Турската република – къщата била открита като мемориален музей. Изборът на датата е символичен: денят на раждането на Републиката става едновременно и ден на раждането на музея.

През 2003 г. сградата претърпя още една реставрация. Следващата мащабна реставрация и обновяване на експозицията се състояха през 2011–2012 г.: работата започна на 1 май 2011 г. и приключи на 1 август 2012 г. Обновеният музей отвори врати на 18 май 2012 г. — в Международния ден на музеите. В музея се съхраняват 152 експоната: лични вещи на поета, семейни предмети от бита, документи и фотографии.

Архитектура и какво да се види

Самата сграда на музея е паметник – образец на традиционна жилищна къща от Диарбекир от XVIII век. Отвън тя е невзрачна: тъмни базалтови стени, затворен от улицата двор, минимална украса на фасадата. Но щом влезете в двора – се разкрива друга логика на пространството.

Архитектурата на четирите сезона

Сградата се състои от четири симетрични крила, разположени около квадратен двор. Всяко крило съответствало на определен сезон: северното се използвало през лятото, източното – през пролетта, южното – през зимата, западното – през есента. Това не е просто поетична метафора: ориентацията на стаите спрямо слънцето е била внимателно обмислена, за да се осигури комфортен микроклимат през всяко време на годината. Подобна система за организация на жилищното пространство се нарича в традиционната турска архитектура „четирисезонна къща“ (dört mevsimlik ev) и е ярък пример за климатична архитектура много преди появата на това понятие.

Başoda — главната стая

В лятната (северна) секция на втория етаж се намира башода — главната стая на къщата. Пред нея се намира айван с двойна арка — открита галерия, традиционна за анатолийското жилищно строителство. Именно в Başoda се е родил поетът — това е най-просторната и парадна стая в сградата, която в традиционните къщи е била предназначена за посрещане на гости и важни семейни събития.

Кухня, хамам и 14 стаи

Кухнята е разположена в североизточния ъгъл, оформен като айван. В югозападния ъгъл се намира хамамът (банята). Общо в сградата има 14 стаи с различни размери, килер и тоалетна. Двуетажната структура на лятната секция е най-представителната част на къщата: именно тук са съсредоточени повечето експонати и са възстановени интериорите от епохата.

Експозиция: вещи на поета

152 предмета във витрините и на рафтовете – това не са монументални реликви, а интимни свидетели на живота: писалката, книгите, очилата, ръкописите, семейните фотографии, дрехите, личните писма. Музеят умишлено пресъздава атмосферата на обитаван дом, а не на официален мемориал. Посетителят се чувства като гост, а не като турист пред витрина.

Интересни факти и легенди

  • Чахит Ситки Таранчи е живял само 46 години (1910–1956). Неговото стихотворение „Otuz Beş Yaş“ („Тридесет и пет години“), написано през 1946 г., се счита за едно от най-известните произведения на съвременната турска поезия за възрастта и времето.
  • Музеят отвори врати на 29 октомври 1973 г. – точно на 50-годишнината от създаването на Турската република. Това съвпадение беше избрано умишлено: литературното наследство на Таранджи се разглеждаше като част от културния фундамент на новата държава.
  • Сградата е построена през 1733 г. – тоест тя е почти два пъти по-стара от самия поет и повече от два пъти по-стара от Турската република. Три века базалтови стени пазят слоеве от история, които далеч надхвърлят рамките на съдбата на един човек.
  • Традиционното разпределение на „четирите сезона“ с отделни крила за зима, пролет, лято и есен отразява климатично обмисления подход към жилището, характерен за анатолийските градове с резки сезонни температурни колебания.
  • До Музея Таранджи в Диарбекир се намира още една подобна къща-музей — Ziya Gökalp Müzesi, посветена на основателя на турския национализъм. И двете сгради са от базалт, и двете са от XVIII век, и двете се намират в квартал Сур.

Как да стигнете

Музеят се намира в историческия квартал Сур в Диарбекир, близо до Голямата джамия (Ulu Cami). Летището в Диарбекир (DIY) приема директни полети от Истанбул, Анкара и Измир. От летището до центъра – с такси около 15–20 минути или с градски автобус. Квартал Сур е достъпен пеша от центъра; паркирането при базалтовите порти е трудно — по-добре е да оставите колата в центъра и да отидете пеша.

От други градове в Югоизточна Анадола – Газиантеп, Шанлъурфа, Батман – има редовни автобуси. Автогарата в Диарбекир е свързана с центъра чрез долмуши и маршрутки.

Съвети за пътуващите

Музеят е отворен от вторник до неделя; в понеделник е затворен. Проверете работното време предварително. Входът е платен, но символичен. Разглеждането отнема 45–60 минути; ако ви интересува самата архитектура на двора — можете да прекарате тук повече време.

Съчетайте посещението в музея с разходка из Сур: Голямата джамия (Ulu Cami), Джамията на Бехрам-паша (Behram Paşa Camii), Музеят на Зия Гьокалп (Ziya Gökalp Müzesi) – всички са на пешеходно разстояние. Базалтовите улички на Сур са особено красиви при залез слънце, когато черният камък придобива златист отблясък.

Обикновено е разрешено да се снима в музея, но попитайте персонала за потвърждение. Ако се интересувате от турска поезия, опитайте се да прочетете няколко стихотворения на Таранджи преди пътуването: преведените стихове ще ви помогнат да усетите пространството по различен начин. Музеят на Джахит Сыткы Таранджи е място, където базалтовите стени и съдбата на лирика се преплитат, създавайки образ на Диярбакър, който не може да се намери в нито един пътеводител.

Вашето удобство е важно за нас, кликнете върху желания маркер, за да създадете маршрут.
Среща в полза на минути преди началото на
Вчера. 17:48

Също по темата

Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Вчера. 17:48
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Вчера. 17:48
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Вчера. 17:48
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Вчера. 17:48
Често задавани въпроси — Музеят „Джахит Сыткы Таранджи“ в Диарбекир Отговори на често задавани въпроси за Музеят „Джахит Сыткы Таранджи“ в Диарбекир. Информация за работата, възможностите и използването на услугата.
Това е мемориален дом-музей в историческия квартал Сур в Диарбекир, посветен на Джахит Ситки Таранджи — един от най-големите лирици в турската поезия на XX век. В тази къща поетът е роден през 1910 г. Музеят съхранява 152 лични вещи: ръкописи, фотографии, писма, дрехи, книги и предмети от бита на семейство Таранджи.
Базалтовата къща е построена през 1733 г. — почти два века преди раждането на поета. Сградата получава статут на музей на 29 октомври 1973 г., в деня на 50-годишнината от създаването на Турската република. Датата е избрана умишлено: литературното наследство на Таранджи се разглежда като част от културния фундамент на новата държава.
Къщата е типичен пример за традиционно жилище от Диярбакър от XVIII век. Четирите крила около квадратния двор съответстваха на четирите сезона: северното — лятно, източното — пролетно, южното — зимно, западното — есенно. Ориентацията на стаите спрямо слънцето осигуряваше комфортен микроклимат през цялата година — това е пример за климатична архитектура много преди появата на самия термин.
Башода — главната, най-просторна стая в къщата, разположена в лятната (северната) част на втория етаж. В традиционните къщи тя е била предназначена за посрещане на гости и важни семейни събития. Именно тук на 2 октомври 1910 г. се ражда Чахит Ситки Таранчи. Пред башода се намира айван с двойна арка — открита галерия, характерна за анатолийското жилищно строителство.
Обикновено разглеждането на експозицията отнема 45–60 минути. Ако ви интересува архитектурата на двора и атмосферата на мястото, можете да прекарате тук повече време – общо около 90 минути. Най-добрите сезони за пътуване до Диярбакър са пролетта и есента: приятните температури и меката светлина подчертават особено добре красотата на базалтовите стени.
Стихотворението „Otuz Beş Yaş“ („Тридесет и пет години“), написано през 1946 г., се счита за едно от най-известните произведения на съвременната турска поезия. То е посветено на темата за възрастта и бързото изтичане на времето. Поетът е живял 46 години и е починал през 1956 г., оставяйки малко, но значимо наследство.
Обикновено снимането в музея е разрешено, но правилата могат да се променят. Препоръчително е да се попитате персонала на музея още при входа.
На пешеходно разстояние от Музея „Таранджи“ се намират: Голямата джамия „Улу Джами“, джамията „Бехрам Паша Джамии“ и Музеят „Зия Гьокалп“ — къща-музей на основателя на турския национализъм, също построена от базалт през XVIII век. Всички обекти се намират в историческия квартал Сур и лесно могат да бъдат обединени в една разходка.
Входът е платен, но цената е символична. Музеят е отворен от вторник до неделя; понеделник е почивен ден. Препоръчително е да проверите работното време предварително на официалните уебсайтове или по телефона, тъй като то може да се променя по време на празници и в межсезонието.
Цялата историческа част на Диярбакър е построена от базалт — черна вулканична скала, добивана в околностите на града. Този материал придава на стария град уникален суров облик, неподобен на нито един друг турски град. Базалтът е издръжлив, запазва добре топлината през зимата и прохладата през лятото, което го прави идеален строителен материал за местния климат.
Да, сградата е реставрирана два пъти след откриването си. През 2003 г. бяха проведени ремонтни работи. Мащабна реставрация с обновяване на експозицията се състоя през 2011–2012 г.: работата започна на 1 май 2011 г., приключи на 1 август 2012 г., а обновеният музей отвори врати на 18 май 2012 г. — в Международния ден на музеите.
Ръководство за потребителя — Музеят „Джахит Сыткы Таранджи“ в Диарбекир Ръководство за потребителя на Музеят „Джахит Сыткы Таранджи“ в Диарбекир с описание на основните функции, възможности и принципи на използване.
Летище Диарбекир (DIY) обслужва директни полети от Истанбул, Анкара и Измир. От други градове в Югоизточна Анатолия — Газиантеп, Шанлъурфа, Батман — има редовни автобусни линии. Най-доброто време за посещение е пролетта или есента: меко време и красива светлина върху базалтовите стени. Отделете поне половин ден за целия квартал Сур.
От летището до центъра на Диярбакър се стига с такси за около 15–20 минути или с градски автобус. Квартал Сур е достъпен пеша от центъра на града. Паркирането при базалтовите порти е затруднено — по-добре е да оставите колата в центъра и да се разходите пеша по историческите улици. От автогарата до центъра се движат долмуши и микробуси.
Музеят се намира на няколко крачки от Голямата джамия „Улу Джами“ в квартал Сур. Преди да го посетите, проверете работното време: музеят е затворен в понеделник, а по празниците графикът може да се промени. Купете билет на входа — цената е символична.
Ако ви интересува поезията на Таранджи, прочетете няколко от стихотворенията му в превод преди пътуването — това ще ви помогне да възприемете пространството в къщата по различен начин. Особено препоръчително е да се запознаете със стихотворението „Otuz Beş Yaş“ („Тридесет и пет години“). Уточнете предварително правилата за снимане с персонала.
Когато влезете в двора, обърнете внимание на четирите крила, съответстващи на сезоните. Разгледайте разположението на стаите спрямо посоките на света: именно ориентацията е определяла кое крило се използва през кой сезон. Намерете айвана с двойна арка пред башода в северната (лятна) част — това е основният архитектурен акцент на сградата.
Качете се в „башода“ — главната стая на втория етаж в лятната част на къщата, където е роден поетът. Разгледайте 152 експоната: писалище, ръкописи, книги, лични писма, семейни снимки и предмети от бита. Музеят умишлено пресъздава атмосферата на обитаван дом, а не на официален мемориал — отделете си време, за да усетите това пространство.
След музея съчетайте посещението с разходка из квартал Сур: наблизо се намират Улу Джамия, Бехрам Паша Джамия и Музеят на Зия Гьокалп — всички са на пешеходно разстояние. Базалтовите улички са особено красиви при залез слънце, когато черният камък придобива златист отблясък. Опитайте се да завършите разходката си към вечерта, за да уловите тази светлина.